Тайният плаж; преди 2 дена

Шумът от вълните прииждащи към брега и сливайки се с останалата вода незнайно защо дразнеше чаровната брюнетка. От известно време Арелия хвърляше камъчета във водата с отнесен поглед. Косите и се полюшваха непокорно под полъха на следобедния топъл вятър. Отвеяното и поведение вероятно се дължеше на прекалено горещият ден. Макар да бе вампир студът бе единственото, което не усещаше, но по някога си го спомняше. Щом отново си припомни Куин настръхна, но не от страх или друго подобно чувство, а от отвращение. Колко бяха уязвими и обикновени хората. И жалки понякога... Е, някои хора си заслужаваха. С леко поклащане на глава отпрати нелепите мисли нахлули в главата и. Отново се зае с "приятното" си занимание. След време реши, че иска да се приближи до водата. Събу черните си високи сандали, с които едва се придвижваше по пясъка и седна, така че водата да стига не по-високо от коленете и. Извади телефона си от черните си панталонки и щом видя това, което иска, а именно часа го прибра отново. Една по-силна вълна оплиска красавицата измокряйки потника и. Намръщено изгледа тъмните кръгчета образували се върху лилавият и потник, но реши, че ще го преживее и затвори очи отмятайки глава назад. Надяваше се никой да не я намери, все пак плажът не случайно се наричаше таен...

П.п. Съжалявам, че се забавих, но наистина нещо нямах муза... Wink

Не вярвах Сам да може да ме изнерви повече от сега.Затворих телефона с досада и тръгнах към проклетия плаж.Брат ми бе открил някакъв таен плаж за който твърдеше,че има.Барабани моля Русалки.Сериозно ли?
Намерих мястото което търсех и огледах.Не виждах нищо необичайно.
Е да все още не бе късно,за това седнах на една скала и се загледах в морето.Поне да си бях взел чипс и бира.
От гърдите ми се изтръгна тежка въздишка.Не,че нещо но дори и да имаше русалки какво?Така де.Жени с опашки и по цици.Е да аз обичах тази ччаст от жените.Дали не ми беше дарба?
Дали имаше такава.Надали щеше да ме спаси от смърт,но пък определено беше хубава дарба.
Подсмихнах се и се загледах във леките вълни.Забелязах,че по пясъка има следи.Човешки.Слязох от скалата и огледах.Проследих следите до малко по-отдалечена част на плажа и забеляза едно момиче. С крака нека отбележа да гледа водата.Намръщих се и останах на мястото си.Ако е русалка не трябва ли щом се намокри и да има люспи??

Щом усети нечий пулс брюнетката се изправи с нечовешка бързина.
"Опа, фатална грешка..." - помисли си Куин. Сега трябваше да го убие защото едва ли много хора понасяха това да видят уж човешко същество да се движи с бързината на Едуард от Здрач. Щом Ария се замисли за филма се разсмя... Колкото и глупаво да изглеждаше тя просто започна да се смее в отбранителна позиция присъща за агент от ЦРУ. След като осъзна положението си усмивката и се стопи, но зае нормална, дори небрежна поза. Мъжът, какъвто се оказа натрапника, бе висок и красив... Не, че това имаше значение... До минути щеше да е мъртъв така или иначе...
- Нямах представа, че някой знае за този плаж. - обръщайки му гръб каза Арелия. Обу сандалите си, което в случая със сигурност не бе предимство.
- Човек вече не може да остане сам без някой да му досажда... - с неприкрита ирония и капка досада промълви вампирката.
- Не е ли тъжно?

Погледнах чернокосата вампирка и въздъхнах.Сега щяхме да минаваме през фазата "ще те убия,понеже съм страшен вампир".Погледнах я.Точно това се въртеше в мислите й.
-Виж сега.Знам каква си не си първата и моля те прибери кучешките си зъби.Не ми се занимава да вадя пистолета да те предупреждавам че има дървени куршуми,ти да се правиш на страшна защото си стара.После ще ме ухапеш ще се сбием или нещо подобно и.О моля те не съм в настроение.Имам си работа тук и ако искаш да убиваш някой,след като завиеш има предостатъчно вампирски "пилешки" бутчета,така че.-свих рамене и я погледнах.Честно от година насам това ми ставаше много досадно.Сякаш всеки един вампир в този град иска да хапе,да убива и да се прави на...Драматична пауза моля...Страшен.Добре бе не се занимавахме с тях какво искаха.
Усетих вибрацията на телефона си.Сам..Нямаше да вдигна.Не исках да го убия,но скоро щях да...Той ми е брат,не трябва да го убивам,но беше толкова досаден и лигав понякога.Често.

Арелия повдигна една от перфектните си вежди оглеждайки мъжа. Какво попадение... Оказа се ловец.
- Първо, не съм показвала кучешките си зъби, но ако искаш да ги видиш ще е нужно много повече от перчене с пистолет и малко дърво в него. - сарказмът и самодоволството, с които бяха изречени думите присъстваха почти 90% в начина на изговор на Куин... лош навик.
- Второ, защо за Бога всеки си мисли, че има такова нещо като вампирски "пилешки" бутчета?! Освен разбира се ако не ти е приятно да се сравняваш с някоя кокошка... - свиването на раменете и бе по скоро като част от "изпълнението".
- Ако исках още щом те усетих да си мъртъв... И не се казва стара, а древна... Нали не искаш да обидиш някой, който няма да е толкова снизходителен като мен? - приближаването към мъжа не бе част от убийствените и намерения...защото за нейно учудване такива нямаше. Усети или по скоро чу вибрацията идваща от джоба му. Най-вероятно бе телефона му, но той явно нямаше намерение да го вдигне.

-Да,да окей.Виж не ми пука.И сериозно освен ако нямаш намерение да ми направиш свирка спри да се приближаваш.Срамежлив съм-избазиках се и се подсмихнах.
За пореден път телефона ми иззвъня.Раздразнен го извадих от джоба си и натиснах червената слушалка.Изключих го и преодолях силното си желание да го хвърля в морето.
Погледнах към вампирката,която излъчваше доста силна самоувереност,беше егоцентрична,определено и в думите й се долавяше силна доза сарказъм.Мой тип жена,но дори нямах настроение за това.
Да бе кой лъжа?Определено тя бе секси и ми допадаше.Естествено винаги си търсех белята с такива жени,но пък къде е тръпката ако няма някакъв риск?

Смехът на вампирката се сля с шума на вълните. Спря на място като не спираше да се смее.
-Хах, само в мечтите ти скъпи. - думите бяха казани през смях. След няколко секунди само усмивка красеше лицето и, но бързо бе убита. Потникът на брюнетката все още не бе изсъхнал и това я раздразни за разлика от момента на случката. Момичето върна вниманието си към мъжа и чаровно се усмихна.
-Вие ловците сте хора нали? Явно не сте много умни... - без да сваля самодоволната си усмивка изрече Куин. Все пак не се срещаше често някой, който да реши да се заяжда с нея и да е човек било то ловец... Добре де, имаше и такива индивиди, но освен ако някой нямаше пропуск за Ада едва ли би ги видял отново... или пък за Рая. Някои бяха мили... ии готини... Но на никой не му пука за това. Пренебрегвайки мислите си Арелия се усмихна разкривайки част от зъбите си, но не извади на показ вампирските си.
- Смел си, това е сигурно... Но си и глупав... това е още по-сигурно. - щом той щеше да се заяжда, то тя нямаше да му остане длъжна.

Засмях се:
-Ще го приема за комплимент.-подпрях се на една достатъчно висока скала и погледнах към морето.Не мислех,че тук ще има русалки,а и какво като имаше.Някой и друг мъртъв мъж.Въпреки,че не си заслужаваше да умреш за жена с опашка.За бога с нея дори не можеш да....
Бях доста перверзен.
Погледнах тъмнокоската и се усмихнах.
-Между другото аз съм Дийн.И да ловците сме хора.Всъщност аз съм просто физическата сила,брат ми е "умния".-наскоро не се бях запознавал до толкова с жена.Без имена и лична информация.

-Не беше комплимент... - смехът отново огласи пространството, но скоро заглъхна. Мъжа се замисли за малко. След известно време се представи като за изненада на Куин дори добави малко лична информация.
-Е, да си призная наистина изглеждаш силен... - погледът на вампирката се плъзна по тялото на мъжа без особен срам. Всъщност едва ли би и направило впечатление, но Дийн имаше прилично количество мускули.
-Да, това обяснява липсата ти на елементарно мислене... - усмивка изгря на лицето на брюнетката.
-Арелия, Куин, Мис Валентин... Както желаеш... - представянето и определено не бе обичайно... Всъщност бе казано доста безразлично...
-Бих ти споделила нещо за себе си, например на колко години съм, но се опасявам това да не ти повлияе зле... - свиването на рамене се бе превърнало в нещо обичайно, но споделянето на каквото ида било дори и на името си - не...

Засмях се и направих престорен поклон:
-Мис Валентин,за мен е чест.-тя бе доста заядлива.Всъщност не бях глупав.Просто не намирах причина точно сега да показвам какво знам и какво не.Въпреки че тя не говореше за общата ми култура естествено.Когато спомена нещо за възрастта си се усмихнах и я погледнах:
-Само като гледам лицето ти бих ти дал около 3 000.Имаш такива черти,а и поведението ти,но това е твоя си работа,а и от годините ми практика с жените знам едно.
Не питай жена за възрастта й.И да не е вампир става злобна.-усмихнах се и свих пренебрежително рамене.

Изумена Арелия докосна лицето си.
-Чакай, какво искаш да кажеш с това, че като гледаш лицето ми и ми даваш 3000. Стара ли ти изглеждам? - в думите и, които бяха изречени доста бързо между другото, се четеше истинско изумление и ярост.
-Не знам дали се хвалиш с това... за жените, но си научил добър урок. - казаното прозвуча смутено, но не беше казано по този начин.
-И не. Не уцели годините. Всъщност съм на почти 4200, но това не ме прави стара... нали? - това вече бе казано смутено. Всъщност последният от чийто отговор имаше нужда бе този ловец, но голямата и уста никога не спираше да говори глупости...

Погледнах я и осъзнах какво бе разбрала тя.
-Бога ми не изглеждаш стара с бръчки,а просто имаш такива черти.Днешните жени са.Ами покрити с грим курви които като им кажеш а почват да ти духат дори и да е зад някоя кофа за смет.Това имах в предвид.-всъщност не можех да се изразя.Тя беше красива по един начин които можех да видя само в жена на нейните години,значи вампир или демон или ангел.Естествено демони и ангели.Ооо не,моля ви.Беше ми втръснало,но пък тя.

-Извинявам се,ако съм те обидил.Сериозно просто не ми е ден ине мисля какво говоря.-очаквах заядлив коментар от типа на "Ми като си толкова прост",но пък за нейните години аз си бях като хлапе на 5.И още как.

-Не, всъщност аз съжалявам, че те разбрах погрешно. - ако можеше да се самоубие в момента със сигурност би го направила. Би свалила гривната си, би се изпържила на слънце, би забила в сърцето си хиляди колове (не че помагаха..), би танцувала гола на покрива на катедрала, но никога не би се извинила.
-Боже, какво ми става? - думите бяха промърморени, но на лицето и се появи странна физиономия, която би изглеждала доста детски... А и като изключим факта, че си говореше сама...
-Ааа по някога си говоря сама, сигурно е от възрастта, нали разбираш... - нервно се засмя Арелия.
"Глупачка, глупачка..." - повтарянето на тази дума доста я успокои, което всъщност бе тревожно макар да бе изречено на ум...

Засмях се и поклатих глава:
-Спокойно.-погледнах към часовника на ръката си и после към вълните.Нямаше нищо.Явно сведенията на брат ми не бяха верни.
-Имаш ли планове?Защото ако нямаш те каня да изпием по едно уиски.-отблъснах се от скалата и я погледнах очаквателно.
Честно се надявах да дойде с мен.
-Е съгласна или да?-може би в някаква песен бях чувал това "Искаш или да",но не бях сигурен.Честно когато слушах такава музика бях под всякаква критика пиян.Погледнах я и очите мис е спряха на малките капчици останали от водата по потника й.

-Това да не си го чул от някоя песен или филм? - Куин повдигна вежди скръствайки ръце.
Всъщност нямаше нищо против да отиде с Дийн където и да било, но с тези дрехи не би отишла никъде, още повече с мъж.
-Както и да е, съгласна съм, но първо искам да мина през нас и да се преоблека. - това не бе молба, по скоро нещо като заявление, но Ария си беше такава, властна и непокорна.
Забеляза, че погледа на мъжа бе отправен към малките кръгли капчици по потника и.
-Какво гледаш? - дяволита усмивка се появи на лицето и поглеждайки го въпросително.

Засмях се:
-Бих казал,че гледам гърдите ти,но всъщност гледам как солената вода оставя леки бели петънца по потника ти.-свих рамене Обърнах се и тръгнах към колата си.
-Е да те закарам или ще прелетиш като супер-ултра мега бързият вампир.-все пак повечето така правеха.Фиюю и след секунда са пред теб или някъде на майната си.Да им завиди човек.Е кво и аз си имах дарба....Добре де.
Стигнах до колата си и извадих ключовете като я изчаквах да реши.

-Човек да ти завиди на откровенията... - въздишката допринесе за саркастично изказаната реплика правейки я смешна и заядлива, но всъщност не трябваше да прозвучи така. По скоро трябваше да е нещо между изморено и омръзнало.
-Ъмм, как да ти откажа като ме молиш тооолкова настоятелно. - това бе изречено по скоро с досада. С ръка му отправи жест да върви, нещо от рода на "Дамите първи" и щом стигнаха до колата Ария се загледа в нея.
-Уау, страхотна е... - това си беше откровено. Беше истинска манячка на тема коли да не говорим за хубави коли...
-Давай. - Куин го подкани да отключи колата и щом и двамата бяха вътре потеглиха към "скромният" и дом.

Явно момичетата в този град разбираха от коли.Усмихнах се и,когато натиснах педала на газта попитах:
-На къде?-включих уредбата и звукът изпълни колата.Естествено любимите ми песни може би нямаше да и понесат,но нали знаете какво се казва.Важното е да има ток и жица.Подсмихнах се и забарабаних с пръсти по волана.Започнах да си пея заедно с Аксел Роуз и очаквах някой заядлив коментар,не че не ги получавах от Сам.Веднъж успях да го накарам да пее с мен.О не нямаше да повторя тази грешка.Аз пеех зле,но той бе...Е не че очаквах друго,все пак сме една кръв.Зачудих се дали тя може да чете мисли и глуповато изръсих:
-Ти можеш ли да четеш мисли?Сещаш се като онези телепати.Знаеш ли много смешно ми звучи,ако мъж чете мисли,то той е телепат,а ако жена чете мисли.,...-замълчах.Щеше сами да се надуе още повече.Но въпреки всичко ми стана смешно.Така де не можете да си представите това,което аз не ме упреквайте.

Щом брюнетката обясни на къде да кара мъжа двамата потеглиха без да разговарят. Музиката в превозното средство опъваше всеки нерв на Арелия и тя забарабани с пръсти по крака си в отчаян опит да не направи нещо, за което ще съжалява... или пък не.
-Що за музика за Бога!?! - почти извика когато новата песен зазвуча в колата. След малко Дийн заговори за телепатите. Или на истина се правеше на глупав или беше...
-Не, не мога да чета мисли, но ако поискам мога да те накарам да ми кажеш какво си мислиш... - самодоволната усмивка бе доказателство за това, че дарбата бе добре развита и може да се прилага свободно независимо върху какво. Арелия игнорира коментара му за жените телепати, които според него се наричаха телепатки ( :ДДД ). Щом стигнаха до имението Арелия слезе подканвайки и мъжа.
-Ако искаш влез или ме изчакай тук, както искаш... - усмивката и бе лека, едва забележима, но все пак усмивка породена от кой знае какво...

Тя не харесваше музиката,която аз слушах.Нищо не разбира всъщност коя жена разбира от хубава музика?Не бях срещал някоя която да слуша метъл,рок или хард рок без да се облича като луда готика.Е някои бяха секси,но както казах..Луди.Пиърсинг къде ли не...Да наистина къде ли не.Потръпнах и когато стигнахме до имението я погледнах и кимнах:
-Идвам,току виж в това голямо нещо има уиски.-свих рамене пренебрежително и слязох от колата.Последвах я до имението и зачаках да ми предложи нещо.Все пак щом е богата...

-Леле, представи си, в това голямо нещо имало уиски! Шок! - превзетия тон с който Арелия изрече думите бе само и единствено за да добави ефект към иронизирането им. Тикна бутилката, която държеше в ръката на Дийн. Нямаше намерение да се прави на добра стопанка защото не беше. Прислужницата Мерседес, която бе имигрантка от Испания покорно се поклони и поздрави, а след това остана очаквайки някаква заповед. Всъщност Ария я харесваше... Тя бе покорно момиче на не повече от 23 с тъмна коса и кожа с приличен тен. Подчиняваше се и винаги вършеше работата си безупречно. А и от време на време служеше на Куин за кръвна банка макар тя да предпочиташе да върши това си занимание предимно с мъже.
-Погрижи се за него аз идвам след малко. - думите бяха изречени властно сякаш тя не бе в собствената си къща заедно с един ловец и прислужницата си, а бе в замък с хиляди хора и тя бе кралицата.
-Оу, между другото чувствай се като у дома си. - Арелия се запъти към стаята си като не пропусна при всяка отдала се възможност да огледа Дийн без той да я види. Всъщност беше секси и той вероятно добре знаеше това. Жалко, че такива мъже и бяха слабост. Щом стигна стаята си, която бе на горния етаж Ария разрови гардероба си избирайки черни прилепнали дънки, потник с гол гръб, бяло яко, чиито ръкави дръпна до лактите и бонбонено розови обувки с висок ток. Остави предишните си дрехи разхвърляни върху леглото, а самата тя се запъти към госта си.
-Е, какво ще правим сега? - попита щом влезе в просторния хол в който в момента се бе разположил Дийн.

Загледах се в момичето,което явно беше...Как се наричаха?Прислужница?Беше хубава,не като другите,но по един различен начин.Притеснителна и скромна.Загледах се в нея,а мургавото и лице,бузите и леко почервеняха,а аз отпих от бутилката отмествайки поглед.Започнах да оглеждам къщата и когато чух стъпките на придружителката си се обърнах към стълбите и я огледах.Не разбирах от женски стил...
-Не знам, аз ще ти доиспия уискито.Ти...ами кажи къде да те закарам да си купонясваш.Надали ти е нужна компанията на един глупак.-подсмихнах се и изпих още няколко големи глътки от уискито.Погледнах за последно към прислужницата и се обърнах към вратата.

-Глупости, точно от това се нуждая в момента. - думите изречени от устата на вампирката сякаш казваха друго. Ала дори тя самата не можеше да разбере от къде и идват тези неща. По някога се чувстваше така...странно; водеше борба със себе си. Опитваше се да бъде студена, егоистична кучка, ала не винаги се получаваше, и точно в такива моменти си личеше колко е тънка маската и изградена от флаш и лъжи.
-Ако искаш можем да отидем някъде, а ако мноого ти харесва уискито ми можем да останем и тук. Ти избираш. - Арелия рядко даваше избор на някой. Ако Дийн знаеше трябваше да се чувства като щастливец... Докато чакаше решението му Ария отново го огледа...подробно. Определено днес и ставаше нещо... и то не и харесваше...много.

П.п. Съжалявам, че се забавих Smile

Огледах отново и свих рамене:
-Оставаме.-хвърлих още един поглед на прислужницата и последвах Арелия,към някоя от стайте.Честно казано ми се искаше да имам богати родители.Да съм богат и да не ми се налага да се местя всеки ден,да бягам от всичко и т.н.Завиждах и искрено,за живота и.Беше вампир без проблеми освен онези вампирските щуротии имаше си и дарби и беше жена.Загледах се в нея,докато вървеше пред мен и впих поглед в задника и,определено имаше секси дупе и гърдите й...Една лека тръпка се събуди в мен.Лошо.Надигнах уискито и отпих голяма глътка.

След като каза на Мерседес, че не им е нужна Арелия поведе Дийн към вътрешността на имението. Всъщност ако не познаваше дома със сигурност щеше да се изгуби, и макар че наскоро бе дошла в града домът и бе един и същ навсякъде (навик :ДД). Добре де, всъщност единственото нещо за, което не бе сигурна къде се намира бе кухнята. Готвачите и другите прислужници се занимаваха с това, не тя. А и никога не и се бе налагало да ходи до там. Докато вървяха вампирката усети погледа на ловеца върху себе си. Мръснишка усмивка се настани на лицето и и подсмихвайки се се обърна.
-Да не би това, което виждаш да ти харесва? - макар че вървеше с обърната към него глава Ария дори за миг не се отклони или блъсна в нещо... Защо? Ами, да го наречем природна дарба.

» Скалистия плаж
» Тайния плаж