През деня това място беше перфектно за разходка или забавления със семейството или приятелите, и не случайно много хора предпочитаха да прекарват уикендите си тук. Високите сгради от центъра на града отстъпваха пред високите дървета и просторните зелени поляни. Смеховете на посетителите на това място почти винаги можеха да се чуят, а понякога дори и закачливите писъци на децата, гонещи се около езерото. Всеки, който идваше тук можеше лесно да забележи всичко това, но Рей беше успял да открие другото лице на това място.
Отпаднал от университета, заради лошите си оценки, останал безработен, изгонен от малката си квартира, двадесет и пет годишният незавършил студент беше намерил убежище тук на това място. Но за разлика от стотиците други хора, той идваше тук, не за да се забавлява, а за да прекарва мрачните нощи по пейките. Беше избрал този парк, защото поляните около него разполагаха с множество големи дървени пейки, които бяха по-удобни от тези в другите паркове. Пък и гледката през нощта беше хубава. Да, вярно ставаше малко по-тъмничко от обичайното, но нищо не можеше да бие предните седалки пред сцената на звездите и луната, който вдигаше своите завеси веднага щом слънцето залезеше.
Бяха минали почти две седмици, от както напусна квартирата си. Беше изхрачил всичките си спестявания за храна, но колкото и да се стискаше от това да плаща по-малко, пак беше останал без пукната пара. Е, не точно, но с 50-те цента в джоба му едва ли можеше да си осигури утрешната вечеря. Разбира се, имаше и вариантът да се върне в дома на родителите му, но да им създава проблеми и грижи, да им иска пари, да им обяснява как е стигнал до тук, да гледа неодобрителните им изражения....Не, това беше прекалено много за когото и да било. Човешкият живот, със своята краткост предразполага към бързи обрати, които могат да обърнат всичко с главата надолу.
Лежейки на една от пейките, взирайки се в звездите над главата му, Рей се сети за един филм, който беше гледал преди. Сюжетът му доста наподобяваше сегашния живот на студента. Някакъв мъж беше изпаднал в безизходица и беше решил да сложи край на живота си като се хвърли във океана. При тази мисъл, Рей се изправи и отиде до предпазната ограда около езерото, прескачайки я с лекота. Езерото беше впъти по-малко от океана във филма, но пак щеше да свърши работа. Той стисна ръце около желязото и се надвеси над водата.
- Във филма....- започна той на глас. Да си говори сам, наистина беше страшно нещо за млад човек на неговатаа възраст, но така или иначе никой нямаше наоколо, който да го чуе и да си помисли, че е побъркан...или поне Рей смяташе така . - ...онзи човек не умираше наиситна, нали? - продължи той -...Един тип идваше и му крещеше как има за какво още да живее... - за миг черните му очи се напълниха с надежда и той извърна глава назад, но вместо да намери очакваният крещящ тип до него, беше посрещнат от депресиращата тъма на нощта. Всякаква надежда беше убита, но това не му попречи да се намръщи детински и да се върне от другата страна на оградата, опирайки гръб в ней и към езерото.
Тялото му се разтърси от смехът, който го облада. Не беше от онези истеричните смехове, които го обземаха при някой добър виц, а по-скоро от онези които сякаш намекваха колко тъжна беше ситуацията му. - Не мога да повярвам, че се наистина се надявах да има крещящ човек, който да иска да ме спасява. Та тук дори няма жива душа през нощта. Пък да не говорим, че се държа като някой от тея емоционално разтроените. - той нададе един последен кикот и запрати с ритник едно празно кенче, което самотно лежеше на земята до него. Предметът се приземи до едно от дърветата, до което Рей забеляза да стои тъмна фигура, карайки очите му да се разширят от незабелязаното до този миг присъствие.
П.П. На когото му е скучно може свободно да скочи в РП-то. XD
Пет Сеп 13, 2013 10:43 am by 
Заглавие: Park St. James 
