Мрачната гора

Бях дошла в тази гора,за да свърша нещо,но вече не помнех какво.Сега ходех из гората с наведена глава,за да не се спъна в някой от многото камъни и корени.Изведнъж се чу страховито ехо,което се разнесе из цялата гора.Беше на човек.
Но какво ще прави един човек тук?
Запитах се наум и тръгнах на там от където се чу писъка.През цялото време се опитвах да си спомня защо бях дошла точно на това място.Въпреки че бях вампир,не обичах да ходя по такива места.
Стигнах до един голям камък.Нататък имаше още такива и на един от тях ми се привидя,че седи някой.
Това ще е онзи,който преди малко изкрещя..
Отново си говорех наум.Тръгнах към човекаи през това време не го изпусках от поглед.Усмихнах се пред момичето и казах:
- Защо викаш така?Да не би да се изплаши?..
Още не и бях видяла лицето,но вече знаех,че не е човек,но все пак се заядох с нея.

Изненадано погледнах към Ария.Не очаквах да я срещна точно тук и то след толкова много години.Усмихнах се леко и я прегърнах.На външен вид се беше променила.Сега е по-красива от преди.Но на характер си е същата лудетина като мен.
- Добре съм..Въпреки,че се случиха толкова много неща от последната ни среща.Ти как си? Какво става с теб?
Седнах на камъка и се огледах.Имах някакво странно чувство,че някой ме наблюдава.Тази мъгла беше прекалено зловеща даже и за мен.Исках да се махна от тази стресираща гора.
- Искаш ли да тръгнем на някъде?? Тук не ми харесва много!!
Без да изчакам отговора на Аря тръгнах към мястото,от което бях дошла.Обърнах се да видя дали момичето ме последва,но нея я нямаше никаква.
- Хей лудо..Няма ли да дойдеш?
Засмях се силно.Обичах да я наричам така,защото това я дразнеше,а аз честичко я дразнех..

Изчаках я да дойде до мен и се подсмихнах,защото нямах никаква идея къде да отидем.
- Ммм..не знем..ти предложи!
Обърнах се към нея и я погледнах сериозно.Сетих се за въпроса,който ми зададе по-рано и смръщих лицето си.Наистина не се боях от нищо,но тази гора не ми харесваше.Беше прекалено влажна и тиха.
- Анди не се страхува от нищо!..Нее! Какво те накара да мислиш така любов моя?
Усмихнах се и зачаках брюнетката да ми отговори.
Скоро щяхме да стигнем до края на гората и аз бързо трябваше да измисля какво да правим.В главата ми се появяваха куп идеи,но като `и знаех вкуса нямаше да се съгласи за нито една.
- Може да отидем на басейн или пък да си хванем две момченца и да се позабавляваме?
Първото,което ми дойде в главата и го предложих.Под позабавляваме всъщност имах предвид да се нахраним.Какво друго би било забавление за вампири?..

Усетих,че Аря мислеше за друга забавление.Хареса ми как мисли.Затова си я обичах..Беше гениална с лудите си идеи.
- Да си похапнем,но сега мисля за друго.Знам за какво си мислиш и това е страхотна идея!
Усмихнах се и `и намигнах.
Вече бяхме излезли от гората.Не знаех накъде да ходим,затова спрях.Обърнах се към вампирката и питах:
- Някаква идея къде да ходим?
Аз я бях накарала да си тръгне от гората,но въпреки това чаках тя да измисли какво да правим.Винаги ставаше така.
- Мисли,мисли умнице!
Засмях се леко и започнах да се оглеждам за момчета.Трябваше да са горе-долу хубави затова търсенето бе по-трудно..