Mysteries of night

Mysteries of night
 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Създаване на ангел
Пет Сеп 13, 2013 10:43 am by Andie Smit

» Call me!!!
Нед Дек 02, 2012 5:15 pm by Сара

» Колата ми!!!
Нед Дек 02, 2012 3:51 pm by Сара

» ♥Къщата ми!!!♥
Нед Дек 02, 2012 3:49 pm by Сара

» Вашите банери
Чет Юли 05, 2012 12:49 pm by Andie Smit

» Абревиатури
Пет Юни 22, 2012 8:59 pm by Areliya Valentine

»  Аватара или подписа на предишния?
Нед Юни 17, 2012 11:15 am by Andie Smit

» Hot or not
Нед Юни 17, 2012 11:14 am by Andie Smit

»  Ударете с ръка по клавиатурата!
Нед Юни 17, 2012 11:14 am by Andie Smit

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 11, на Вто Май 23, 2017 7:52 pm
Top posters
Areliya Valentine
 
Andie Smit
 
Alison Rosewood
 
Виктория ♥
 
Dean Winchester
 
Raezyn
 
Сара
 
Katherine Elizabeth Smith
 
Blair Waldorf
 
Summer Roberts
 

Share | 
 

 Park St. James

Go down 
АвторСъобщение
Areliya Valentine

avatar

Брой мнения : 265
Points : 321
Reputation : 0
Join date : 03.06.2012
Age : 21
Местожителство : Там където желаеш да си, но не можеш да бъдеш...

ПисанеЗаглавие: Park St. James   Пон Юни 04, 2012 11:25 am


_________________

"The three of us together, just like old times. The brother who loved me too much and the one that didn't love me enough."
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Raezyn

avatar

Брой мнения : 7
Points : 9
Reputation : 0
Join date : 06.06.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Park St. James   Пет Юни 08, 2012 7:17 pm

През деня това място беше перфектно за разходка или забавления със семейството или приятелите, и не случайно много хора предпочитаха да прекарват уикендите си тук. Високите сгради от центъра на града отстъпваха пред високите дървета и просторните зелени поляни. Смеховете на посетителите на това място почти винаги можеха да се чуят, а понякога дори и закачливите писъци на децата, гонещи се около езерото. Всеки, който идваше тук можеше лесно да забележи всичко това, но Рей беше успял да открие другото лице на това място.

Отпаднал от университета, заради лошите си оценки, останал безработен, изгонен от малката си квартира, двадесет и пет годишният незавършил студент беше намерил убежище тук на това място. Но за разлика от стотиците други хора, той идваше тук, не за да се забавлява, а за да прекарва мрачните нощи по пейките. Беше избрал този парк, защото поляните около него разполагаха с множество големи дървени пейки, които бяха по-удобни от тези в другите паркове. Пък и гледката през нощта беше хубава. Да, вярно ставаше малко по-тъмничко от обичайното, но нищо не можеше да бие предните седалки пред сцената на звездите и луната, който вдигаше своите завеси веднага щом слънцето залезеше.

Бяха минали почти две седмици, от както напусна квартирата си. Беше изхрачил всичките си спестявания за храна, но колкото и да се стискаше от това да плаща по-малко, пак беше останал без пукната пара. Е, не точно, но с 50-те цента в джоба му едва ли можеше да си осигури утрешната вечеря. Разбира се, имаше и вариантът да се върне в дома на родителите му, но да им създава проблеми и грижи, да им иска пари, да им обяснява как е стигнал до тук, да гледа неодобрителните им изражения....Не, това беше прекалено много за когото и да било. Човешкият живот, със своята краткост предразполага към бързи обрати, които могат да обърнат всичко с главата надолу.

Лежейки на една от пейките, взирайки се в звездите над главата му, Рей се сети за един филм, който беше гледал преди. Сюжетът му доста наподобяваше сегашния живот на студента. Някакъв мъж беше изпаднал в безизходица и беше решил да сложи край на живота си като се хвърли във океана. При тази мисъл, Рей се изправи и отиде до предпазната ограда около езерото, прескачайки я с лекота. Езерото беше впъти по-малко от океана във филма, но пак щеше да свърши работа. Той стисна ръце около желязото и се надвеси над водата.

- Във филма....- започна той на глас. Да си говори сам, наистина беше страшно нещо за млад човек на неговатаа възраст, но така или иначе никой нямаше наоколо, който да го чуе и да си помисли, че е побъркан...или поне Рей смяташе така . - ...онзи човек не умираше наиситна, нали? - продължи той -...Един тип идваше и му крещеше как има за какво още да живее... - за миг черните му очи се напълниха с надежда и той извърна глава назад, но вместо да намери очакваният крещящ тип до него, беше посрещнат от депресиращата тъма на нощта. Всякаква надежда беше убита, но това не му попречи да се намръщи детински и да се върне от другата страна на оградата, опирайки гръб в ней и към езерото.

Тялото му се разтърси от смехът, който го облада. Не беше от онези истеричните смехове, които го обземаха при някой добър виц, а по-скоро от онези които сякаш намекваха колко тъжна беше ситуацията му. - Не мога да повярвам, че се наистина се надявах да има крещящ човек, който да иска да ме спасява. Та тук дори няма жива душа през нощта. Пък да не говорим, че се държа като някой от тея емоционално разтроените. - той нададе един последен кикот и запрати с ритник едно празно кенче, което самотно лежеше на земята до него. Предметът се приземи до едно от дърветата, до което Рей забеляза да стои тъмна фигура, карайки очите му да се разширят от незабелязаното до този миг присъствие.


П.П. На когото му е скучно може свободно да скочи в РП-то. XD

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Park St. James
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Mysteries of night :: RPG зона :: Гората-
Идете на: